Годината е 1959. Започва утвърждаването на учебното заведение, като промишлено училище по сградостроителство с двугодишен срок на обучение на учениците.

Трудно начало: училището няма собствена сграда и занятията се водят в бившето турско училище, в Механотехникума, във второ основно училище, в старото еврейско училище, в Икономическия техникум. Нерадостна одисея на бездомници от специалистите зидари, зидаро-мазачи и зидаро-кофражисти. Но броят на учениците постоянно нараства, откриват се нови специалности-водопровод и канализация, електрически инсталации, арматуристи. Годината е 1961, когато се полагат основите на новото училище. Започва упорита и денонощна работа и за сравнително кратък период е изградена добра материална база. През април 1967 година тържествено се открива новото училище - красива триетажна сграда, столова, физкултурен салон, прекрасен парк. 1971-72 година училището прераства в СПТУ, като първоначално се открива една паралелка, подготвяща кадри със средно образование по специалност “Електромонтьор на силнотокови и слаботокови електрически инсталации в сгради”, с три годишен срок на обучение 1972-73 година - откриват се още две паралелки за кадри със средно образование по специалностите: “Мозайки, облицовки и настилки” и “Монтьор на водопровод и канализация”. 1977 година - завършен е четвъртият етаж на СПТУ по индустриално строителство и тежкият труд остава само спомен за загрубелите длани на учители и ученици. Оттук-нататък всеки изминал ден училището укрепва и печели признанието на обществеността в града и региона. Пълно интегриране на обучение с производствен труд и организиране на свободното време на учениците - училищен духов оркестър, художествени състави, спортни отбори и много призови награди. Стратегическата цел е училището да се превърне в учаща се организация, където администраторите са партньори, които премахват причините по пътя на успеха на учениците, където учениците постоянно подобряват и разширяват своите знания, умения, интереси, способности, развиват характера си, “ да стават все по-добри и по- добри всеки ден и да помагат на другите да правят същото”, където учителят постоянно учи: начините за диалог с ученика, начините на взаимодействие с колеги и родители за улесняване развитието на ученика, защото доброто е във всяко живо същество и всички ние, които работим с живата материя сме длъжни да забелязваме всяко негово проявление и да го насочваме в правилната посока.